The Ultimate Book Tag

Няма по-подходящ таг за човек като мен... Ето възможност да споделя дълбокомислени откровения. Не ми пука колко ще са дълги.
И между другото, имам навика да взимам тагове, които не са отворени и за които не са ме тагнали, нарушавайки всички блогърски правила.

Имаш ли определено място вкъщи за четене?

Не точно, въпреки че най-много си обичам дивана в хола (от който майка ми иска да се отърве). Често обаче трябва да го напускам по спешност, защото ТЕЛЕВИЗОРЪТ също е там и е под властта 5годишната ми сестра почти постоянно.

Книгоразделители или парченца хартия?

Книгоразделителите са супер сладки, обаче изчезват почти толкова бързо, колкото гумите. Затова използвам абсолютно всичко, което ми попадне - хартийки, телефона ми, други книги...

Можеш ли да спреш да четеш когато и да е?

Винаги се дразня, когато не завърша главата или поне абзаца; обикновено довършвам и книгите, освен в някои особено гадни случаи. Като например последната глава от „Излетът и други подобни дандании” на Джералд Даръл, която просто не издържах да дочета (бях на 11 и беше нощ). Дали да не опитам пак утре?...

Пиеш или ядеш, докато четеш?

Само сухи храни като бисквити, не искам да рискувам да изцапам книгите си.

Четеш ли на глас или тихичко в главата си?

Не, никога. Сериозно, мразя да чета на глас - гласът ми никога не може да постигне бързината, с която препускам по редовете, а и нито си падам, нито ме бива в изразителното четене. Освен това собственият ми глас ми пречи да се съсредоточа.

Има ли смешни истории, включващи книги от детството ти? Моля сподели!

О, да, и то от най-ранното детство - седмица след като съм се родила. Тогава мама ми е давала книжки с мисълта, че може и да стигне нещо до мозъка ми. Очевидно е стигнало, въпреки че тогава дори не съм можела да виждам😂.

Коя е най-тънката и коя - най-дебелата книга, която имаш?

Най-дебела е „Хрониките на Нарния” (Властелина го имам на части), а най-тънката - „Джонатан Ливингстън Чайката”. Честно казано, не мога да реша коя от двете е по-яка.

Кога се захвана с четене?

По принцип - от 5-6 годишна; но превратният момент в живота ми, който ме превърна в истински booknerd, се случи, когато бях на 7. Тогава прочетох първата си „сериозна” книга - „Приказки за крал Артур, принцеса Гуиневир и храбрия рицар Ланселот”.
На пръв поглед тя не е нищо особено - поредната адаптация за деца на легендата за крал Артур.
Но в моя случай бе бойното ми кръщение към приключенската, фентъзи и (знам, че няма такъв жанр) героическата литература.

Много се радвам, че започнах с точно тази книга.

Кажи свой неприятен навик, докато четеш.

Отварям книгите толкова широко, че ако са стари, просто нямат шанс, а ако са с меки корици, се мачкат.

Четеш ли, докато слушаш музика/гледаш телевизия?

Не точно. Деля стая със сестра си, а всички останали са общи. Освен това за мен ако има музика, всеки друг шум трябва да се елиминира - а това е невъзможно в къща с деца.

А колкото до телевизията - кой изобщо го прави?

Четеш вкъщи или навсякъде?

Вкъщи, защото, хм, навън няма дивани и легла и не можеш да си качиш краката никъде. В училище също не става, защото не мога да се концентрирам нито за 5, нито за 15 минути. 

Една книга или няколко наведнъж?

Почти винаги чета по една книга; понякога обаче, ако книгата е скучна или ако имам още непрочетени, ми се случва да взема по няколко.

Прескачаш ли напред, докато четеш и пропускаш ли страници?

Никога не пропускам страници - обичам да изчитам всичко, до последната буква, по възможност и с кориците.

Не чета напред, за да не се спойлвам. „Песен за огън и лед” е изключение - там прескачах, за да стигна до главите с любимите си герои.

Пишеш ли в книгите?

Някои книги са толкова яки, че просто мога да подчертая всяко изречение, но точно те са толкова увлекателни, че след половин минута забравям химикалката до себе си. По-лесен начин е да лепя sticky notes на всяка страница с хубав цитат.

Стилът на кой автор е уникален за теб и защо?

Толкин, естествено, е първият, за когото се сещам. Като първи (а според мен и най-добър) фентъзи автор, той има хиляди имитатори по целия свят, но нито един успешен.

Бредбъри и Мартин са следващите в редицата. Първият притежава тази лекота на изказа, такъв невероятен стил, че няма друг като него.

Вторият пък, противно на повечето фентъзи автори, пише с ужасяващо реален стил и точно това го прави специален.

 Коя е любимата ти класическа книга? 

Властелинът на пръстените. 100%. Завинаги.

Вампири или феи? 

Труден въпрос. Поради любимото филмче на сестра ми - „Уинкс”, вече съм отвратена от всички феи. Вампирите пък поначало са си гаднички. Затова - нито едното!

Зомбита или вампири? 

Вампири. Те поне изглеждат добре.

Четеш за сюжета, за стила или за героите?

Не мога да реша кое е най-важно. Героите са потенциални приятели, врагове и гаджета, без които цялата история не би могла да се случи. Стилът е самата индивидуалност на автора, чувството, с което мислиш за книгата. Сюжетът е самото приключение, нещата, които искаш или не да ти се случат. Нито едно от тези неща не може без другите, затова избирам и трите.

Иии сега... Тагвам #Invisible, Invisible Blog или който профил използва, за когато си направи нов блог. Късмет!

Между другото, кой е този, дето ми лайква почти всички постове 3 минути след като ги кача? Покажи се!