Един от осемте милиарда души на земята -
тъй дребна и тъй слаба,
сравнена с вечността;
годините изтичат,
животът отминава
Какво ме отличава от останалите
хора?
Как ще намеря сили всички
неправди да преборя?
Животът е несправедлив и тъй,
по навик свой,
едва ли точно мене ще превърне
във герой.
Но има толкоз много имена
забравени
на воини велики, на борци
прославени.
Те в името на Светлината
безстрашно са се били,
но е срещу желязо, а срещу
тъмни сили.
По нищо не личи кои са всъщност
те –
може да е някое малко дете,
човекът във количка, нахалната
кокона
и бабата, поливаща цветята на
балкона;
да, може и да бъде таз девойка
мила,
която сякаш има нужда от
закрила,
от рицар, който да я пази от
злото във света...
но не прекрасен рицар, а меч си
търси тя.
Меч от светлина кован и с вяра
закален,
светещ като утрото на някой
слънчев ден...
Дали ще го намери? И ако да –
кога?
Дали ще спечели жестоката
борба?
Коментари
Публикуване на коментар