Настъпи денят
срещу Бъдни вечер. Изведнъж си спомних, че още не съм купила подаръци.
Изхвърчах от къщи с мисълта, че все ще намеря нещо в близкия мол.
Магазинът вече
беше опустял. Не се чуваше коледна музика, Дядо Коледа събличаше костюма си.
Добре, че любимата ми книжарка не си
беше тръгнала и ми препоръча няколко нови книги на промоция. Въпросът с
подаръците бе решен!
Вече се канех да
се прибирам, когато една невзрачна врата в отсрещния блок привлече вниманието
ми. Бях сигурна, че преди я нямаше. Реших да посетя и този магазин. Влязох
вътре и отстъпих пред великолепието,
което ме заобикаляше… Първокачествени шоколадови бонбони, които се топят в
устата и кремът никога не свършва, истински захарни снежинки, към 100 вида
фантастични сладкиши, курабийки, торти, шоколади – бели, млечни, черни, с ядки,
карамел, натрошени бисквити и други пълнежи, баклави, грамадни мъфини,
шоколадови яйца с всевъзможни неща вътре… Ако искате да го опиша, живот и половина няма да ми стигне.
В средата на
магазина имаше огромна маса, на която купувачите да оставят покупките си,
защото количките се пълнеха бързо. Всъщност аз бях единственият купувач по това
време. Нямах нужда от специална покана - хукнах между рафтовете, пробвах,
избирах и трупах на масата. Накрая останах без дъх. Чак сега си спомних, че в
книжарницата изхарчих почти всичките си пари. Тъжно се приготвих да върна
лакомствата по местата им, но един служител ме спря:
-На Коледа
всичко е безплатно!
Той опакова
всичко и го натовари на една огромна шейна. Направо онемях, но нямах време да
се чудя, защото се озовах навън. Бих се съмнявала дали приключението в
сладкарницата е истина или е сън, ако шейната не беше до мен. Задърпах я към
къщи.
Странно – преди
малко на улицата нямаше жива душа, но сега се беше събрала тълпа деца като на
панаир. Гледаха със завист шейната ми. Поканих ги да си вземат кой каквото
иска. Те се втурнаха с радостни викове и започна такова угощение, каквото никой
не бе виждал и надали ще види отново! Даже и врабчетата долетяха, провираха се
под краката ни и кълвяха вкусните бисквитени трохи. Някои родители се опитаха
да предупредят децата си да не прекаляват със сладкото, но кой ти слуша!
Щом децата
започнаха да се разотиват, видях, че шейната се е смалила толкова, че да влезе
в асансьора. Там бяха останали предостатъчно сладкиши за цялото ми семейство.
Когато се
прибрах вкъщи, мама слагаше вечерята, а татко играеше с по-малките ми сестри.
При вида на шейната всички ахнаха! Нападнаха я незабавно, а аз в това време
разказвах чудната случка в сладкарницата. Те, разбира се, поискаха да заведа и
тях, но благоразумно отложихме това за
другата сутрин.
Коледната утрин
мина прекрасно, както обикновено. Подаръците бяха отворени и харесани.
Но когато си
спомнихме за сладкарницата и ги заведох до мястото, там нямаше нищо друго,
освен прясно измазана стена. Все пак, на нея се забелязваха няколко шоколадови
петънца и една счупена захарна снежинка – сигурно доказателство, че вчерашното
коледно чудо е било истина.
Коментари
Публикуване на коментар