Откакто хората са се появили на този свят, въпросът за
доброто силно ги вълнува. Някои смятат, че другите не са добри с тях. Други са
на мнение, че самите те не са достатъчно добри. Трети са сигурни, че са
по-добри от всички останали. А четвърти просто се опитват да бъдат добри.
Ала повечето не се замислят какво всъщност е да си добър.
Според някои, ако правиш услуги на всеки, който ги поиска,
прекосяваш океани за хора, които не биха прескочили и локва за теб, а думата „не”
е изтрита от речника ти, си истински светец. Наистина, на подобни особи и през
ум не би им минало да постъпят нечестно. Но не е благородство, а
безхарактерност да оставяш всички да те използват, забравяйки, че не заслужаваш
по-малко от тях. За да обичаш пълноценно другите, трябва първо да се научиш да
обичаш себе си.
Нека разгледаме и другия полюс – а именно този тип, чийто
свят се ограничава до собствената им скромна личност. Моралът е на светлинни
години от съзнанието им, а с всеки, който го проявява, се отнасят едва ли не с
отвращение. Най-правилната постъпка по техните представи е да се
облагодетелстват максимално от всяка ситуация, а още по-добре – на нечий чужд
гръб.
Съществуват и хора, макар и малко, които не позволяват
отзивчивостта им да се превърне в мекушавост, а любовта към себе си – в
егоизъм. Които непоколебимо биха дали всичко от себе си, стига целта да си
заслужава.
Нека всички се стремим да бъдем като тях.
Защото светът ни има спешна нужда от добро.
Коментари
Публикуване на коментар