Честит свети Валентин!/ Happy Valentine's day!

Свързано изображение


Дразнещата мелодия на алармата ме измъква от леглото час преди да се наспя. Препъвам се към телефона, за да я изключа, и тръгвам като зомби към банята, опитвайки се да си внуша оптимизъм. Обикновено начало на обикновен ден.

Първият час е физическо. Двете най-популярни момичета в класа влизат в съблекалнята, държейки червени рози, вързани с панделкиНа излизане пък мярвам друго момиче, облечено с черна дантелена рокля.
До края на деня виждам още доста официално облечени съученички, две от които носят рози. Но този път розови.
От по-малката си сестра разбирам, че при шестокласничките не е по-различно.
А интернет от седмица гърми от видеа и снимки, свързани с празника.

Като страничен, необвързан наблюдател на цялата тази мания, въпросът ми е: Защо толкова много младежи се преструват на готини, за да си „хванат” гадже и да не прекарат Свети Валентин сами? Защо всички виждат само романтичната, захаросана, розова и поръсена с кокосови стърготини страна на любовта?

Аз съм всичко друго, но не и скептик по тази тема. В YouTube имам плейлист с любовни песни и харесвам поне десетима герои от книги. Ала мечтая не за сладък принц или за мускулест пич с яка кола, а за човек, когото да обичам и който да ме обича безрезервно. С който да се бием гръб в гръб срещу всички трудности, а накрая да достигнем върха, подпирайки се един на друг.



Бонбоните с ликьор, розите и всички останали романтични жестове са захарта, поръсена върху кекса за допълнителна сладост. Но ако той е прегорял, недопечен или приготвен с погрешните съставки, всичката захар на света няма да е достатъчна, за да скрие лошия му вкус.

Аз ще съм до теб
сред огън и сред лед,
сред мрака на нощта,
с молитва на уста.
Щом паднеш, ще те хвана,
сам няма да останеш;
щом нямам сили вече,
ще дойдеш отдалече,
подкрепа в тежък час.
Светът е срещу нас,
но ще го победим,
щом заедно стоим!

Заблудата с романтиката не е единствената, на която хората се поддават. Особено сред тийнейджърите е разпространено мисленето, че любовта зависи от това, как изглеждаш, как се държиш и какви са интересите ти. Много момичета стигат до депресия, защото си въобразяват, че са грозни и никога няма да си намерят гаджета. Момчетата толкова се притесняват за първата си среща, че наизустяват всички реплики, които искат да кажат. А почти всеки се е преструвал, че харесва дадена група, само защото е любима на обекта на чувствата му.
Естествено, при тези бушуващи хормони в пубертета всеки – в това число и аз – се чувства неловко, когато общува с противоположния пол, и подсъзнателно иска да му се хареса. Ала ако прекрачите границата и започнете да се държите като друг човек, гаджето ви ще се влюби в него, а не във вас. Затова свалете „готината” маска и просто бъдете себе си. Рано или късно ще срещнете човек, който ще ви обича такива, каквито сте. А на онези, които се опитват да ви променят, кажете нещо такова (ама нямам вариант за момчетаJ): 

Ще дойда във живота ти
без мрежести чорапи,
без кърваво червило
и цепка на полата.
Не мога да флиртувам?
И „чувства” не възбуждам?
Не се помайвай – ей я там вратата.

Ще дойда във живота ти
със всичките си книги,
с идеи нереални
и самотни часове.
Влудявам те? Досадна съм?
Задръстена и странна?
Прибирам си сърцето, което ти ми взе!

Ще дойда във живота ти.
Не съм добре готвачка
и не прощавам лесно, ако някой ме рани.
Не се нуждая рицар
от зло да ме спасява –
аз съм от жените, които могат и сами.
Не ти харесва? Супер! Тогава си върви.

Общо взето, любовта е сложно нещо. Така че най-добрият ми съвет е да не я мислите много-много, а да отпразнувате с почести (и много червено вино) Трифон Зарезан – този толкова хубав български празник.

Нищо, че мина преди седмица.

Коментари