Първият час е физическо. Двете най-популярни
момичета в класа влизат в съблекалнята, държейки червени рози, вързани с
панделки. На излизане пък мярвам друго момиче, облечено с черна дантелена рокля.
До края на деня виждам още доста официално облечени
съученички, две от които носят рози. Но този път розови.
От по-малката си сестра разбирам, че при
шестокласничките не е по-различно.
А интернет от седмица гърми от видеа и снимки,
свързани с празника.
Като страничен, необвързан наблюдател на цялата тази
мания, въпросът ми е: Защо толкова много младежи се преструват на готини, за да си „хванат” гадже и да
не прекарат Свети Валентин сами? Защо всички виждат само романтичната, захаросана,
розова и поръсена с кокосови стърготини страна на любовта?
Аз съм всичко друго, но не и скептик по тази тема. В
YouTube
имам плейлист с любовни песни и
харесвам поне десетима герои от книги. Ала мечтая не за сладък принц или за
мускулест пич с яка кола, а за човек, когото да обичам и който да ме обича
безрезервно. С който да се бием гръб в гръб срещу всички трудности, а накрая да
достигнем върха, подпирайки се един на друг.
Бонбоните с ликьор, розите и всички останали
романтични жестове са захарта, поръсена върху кекса за допълнителна сладост. Но
ако той е прегорял, недопечен или приготвен с погрешните съставки, всичката
захар на света няма да е достатъчна, за да скрие лошия му вкус.
Аз ще съм до теб
сред огън и сред лед,
сред мрака на нощта,
с молитва на уста.
Щом паднеш, ще те хвана,
сам няма да останеш;
щом нямам сили вече,
ще дойдеш отдалече,
подкрепа в тежък час.
Светът е срещу нас,
но ще го победим,
щом заедно стоим!
Заблудата с романтиката не е единствената, на която
хората се поддават. Особено сред тийнейджърите е разпространено мисленето, че
любовта зависи от това, как изглеждаш, как се държиш и какви са интересите ти. Много
момичета стигат до депресия, защото си въобразяват, че са грозни и никога няма
да си намерят гаджета. Момчетата толкова се притесняват за първата си среща, че
наизустяват всички реплики, които искат да кажат. А почти всеки се е
преструвал, че харесва дадена група, само защото е любима на обекта на
чувствата му.
Естествено, при тези бушуващи хормони в пубертета
всеки – в това число и аз – се чувства неловко, когато общува с противоположния пол, и подсъзнателно иска да му се хареса. Ала ако прекрачите границата
и започнете да се държите като друг човек, гаджето ви ще се влюби в него, а не
във вас. Затова свалете „готината” маска и просто бъдете себе си. Рано или
късно ще срещнете човек, който ще ви обича такива, каквито сте. А на онези,
които се опитват да ви променят, кажете нещо такова (ама нямам вариант за момчетаJ):
Ще дойда във живота ти
без мрежести чорапи,
без кърваво червило
и цепка на полата.
Не мога да флиртувам?
И „чувства” не възбуждам?
Не се помайвай – ей я там вратата.
Ще дойда във живота ти
със всичките си книги,
с идеи нереални
и самотни часове.
Влудявам те? Досадна съм?
Задръстена и странна?
Прибирам си сърцето, което ти ми взе!
Ще дойда във живота ти.
Не съм добре готвачка
и не прощавам лесно, ако някой ме рани.
Не се нуждая рицар
от зло да ме спасява –
аз съм от жените, които могат и сами.
Не ти харесва? Супер! Тогава си върви.
Общо взето, любовта е сложно нещо. Така че
най-добрият ми съвет е да не я мислите много-много, а да отпразнувате с почести
(и много червено вино) Трифон Зарезан – този толкова хубав български
празник.
Нищо, че мина преди седмица.
Коментари
Публикуване на коментар